Днес отново чухме глас. Но не на народа. А на

 
Днес още веднъж чухме глас. Но не на народа. А на Станислав Балабанов – човек, който от дълго време е изгубил не просто публично доверие, а и всякаква политическа легитимност. Без партия, без поддръжка, без почитатели, Балабанов настойчиво се изрича „ от името на хората “. Кои хора, господин Балабанов? Кои са тези, които ви делегират правото да говорите от тяхно име? Защото даже личната ви партия – „ ИТН “ – към този момент е в хрониките на изчезналите политически единици. Една фантомна групировка, останала с шепа парламентарни номинали и един водач, който припомня повече на политическа мумия, в сравнение с действителна фигура. Един човек, който не смее да излезе и да застане лице в лице с народа, който твърди, че пази.

Балабанов през днешния ден влезе в новините с сякаш рационални думи за еврозоната, подкрепени с числа, които звучат комфортно, само че не дават отговор на подтекста на българската стопанска система. Опитва се да приказва като специалист, само че звучи като неприятно подготвен артист в нискобюджетен театър. Още по-жалко наподобява, когато стартира да поучава други политици, като Цончо Ганев – било тъй като спестявал в евро, било тъй като имал мнение друго от неговото. Г-н Балабанов, вие не сте аршин за поредност. Вие сте знак на политическата променчивост, на опортюнизма, на това, което обществото към този момент с точната дума назовава – помярщина.

Помним ви от тези протестни вечери, когато с микрофон в ръка се правехте на кореспондент измежду хората. Има нещо изключително перверзно в това, че тогава записвахте гнева на улицата, а през днешния ден, в случай че се появите на подобен митинг, този същият микрофон евентуално ще ви го наврат там, където слънце не огрява – и то без вазелин. Защото хората помнят. Помнят по какъв начин дружно със своя лидер-илюзия, един сценарист в сянка, превърнахте вярата в отчаяние. Влязохте в политиката с обещания за смяна и изринат отпадък, а се оказахте просто новата смрад в контейнера.

Вашата партия е нарицателно за всичко, което отврати хората от политиката – неистина, надменност, липса на експертиза и още по-голяма липса на героизъм. Символи сте не просто на неуспеха, а на лицемерието – да говорите за морал, до момента в който се подпирате на парламентарни игри, задкулисие и лъжливи обединения.

Станислав Балабанов не е представител на народа. Той е ехото на един прогнил политически план, който вонеше още при основаването си, само че въпреки всичко съумя да заблуди значително хора. Днес обаче не заблуждавате никого. Днес сте това, което сте: остатъкът от една банкрутирала партия, глас без наличие, човек без задача, публичност без идея.

Затова, господин Балабанов, говорете си. България ви чува. Но не ви слуша.